Между 27 и 29 август 2012 г. в Амстердам, Нидерландия се поведе Деветата годишна конференция на Изследователската мрежа за международна миграция, интеграция и социална кохезия в Европа (IMISCOE Research network). Темата на конференцията беше: „Мобилността като нова парадиматична переспектива в социалните науки”. В нейните рамки бяха проведени общо 38 съпътстващи уъркшопа. Уъркшоп №3 беше посветен на „Миграцията, транснационализма и развитието на Балканите и в Югоизточна Европа”. Имах прекрасната и ползотворна възможност да взема участие именно в този уъркшоп, на който бяха представени 13 интересни доклада. След преработване и сериозна редакторска работа 9 от тях (вкл. представеният от мен текст) бяха публикувани в специален брой на списанието Southeast European and Black Sea Studies, vol. 13, issue 2, 2013. Special Issue: Migration, transnationalism and development in South-East Europe and the Black Sea region. По-долу съм се постарал да резюмирам и представя накратко публикуваните текстове.

Във въвеждащата статия Миграция, транснационализъм и развитие в юго-източния край на Европа  Ръсел Кинг, Мая Повързанович-Фрикман и Жули Вулнетари обосновават твърдението, че Югоизточна Европа и Черномосрския регион са изключително плодотворен терен за изучаване на съвременните тенденции в международната миграция. Голямо разнообразие от различни типове миграции могат да бъдат наблюдавани тук: значителна емиграция от повечето страни, масова имиграция в случая на Гърция, обратна миграция, вътрешна миграция, вътрешна и външна принудителна миграция, нелегална миграция, висококвалифицирана миграция и т.н. Всички те се случват в контекста на миграционните политики на ЕС и членството в ЕС на част от страните от региона. В статията са дефинирани трите ключови концепта: миграция, транснационализъм и развитие. Използвани са релевантни статистически данни за миграцията и паричните трансфери в различните страни от региона. Оценени са приносите на поместените в тематичния брой статии, които покриват пространството от Украйна и Молдова на север до Гърция и Албания на юг.

В текста си Йерархии и категорийна мощ: анализирайки транснационалната мобилност на учени между Украйна и Германия Анна Амелина, използвайки данни от качествено изследване в Германия и Украйна, привежда сведения за това как временната географска мобилност на Украински учени от природните науки между Украйна и Германия допринася за формирането на трансгранично научно поле. Статията показва как комплексното взаимодействие между етнични, класови и джендерни категоризации спомагат мобилните учени да дефинират себе си като специфичен елит, разполагайки се в една йерархичност, която минава през границите. Същевременно жените-учени са идентифицирани като имащи най-непривилегировани позиции  в транснационалната акедемична йерархия.

Тематично свързана е следващата статия Научна диаспора, транснационализъм и развитие на изпращащата страна: данни от изследване на квалифицирани молдовци в чужбина (Габриеле Тейада, Витали варзари и Сергиу Порцеску). Научната диаспора, за която авторите говорят, е съставена от студенти, изследователи и ангажирани с професионални дейности в чужбина. В статията се дискутира склонността им да се завърнат или да се ангажират активно в различни инициативи подпомагащи развитието на Молдова, която от 1991 г. губи значително количество квалифициран персонал. Няколко детерминанти според тях са необходими, за да е налична подобна агажираност: информираност за институционални инициативи, политическа стабилност, подобрени социо-икономически условия и подходяща инфраструктура, споделена визия за ролята на диаспората, както и подходящи инструменти за включване. Различните възможности за развиване на политики, насочени към ангажиране на молдовската научна диаспора в развитието на страната, са дискутирани в заключението на текста.

В статията Благополучие чрез мигрантски труд: какво ще се случи, ако румънският „предпазен клапан” се затвори? Бруно Меус разглежда системата на трудовата миграция от Румъния като отговор на нарастващите рискове пред индивидуалното благополучие, причинени от специфична форма на румънския неолиберализъм. Тази миграционна система действа като „предпазен клапан”, а работата в чужбина се превръща в структурен аспект на румънската система за постигане на благополучие. Налагането на по-строги мерки срещу румънските мигранти в приемащите ги Средиземноморски страни, както и в самата Румъния, създава един двоен натиск върху благополучието, подкопавайки ролята на „предпазния клапан” на миграционната система.

Статията на Ералба Чела, Тинеке Фокема и Елена Амброзети Вариации в транснационализма сред източноевропейски мигранти в Италия: ролята на продължителността на престоя и интеграцията е резултат от количествено изследване (2008-2009), в което са включени повече от 4500 източноевропейци в Италия. Резултатите показват позитивна връзка между икономическата интеграция на мигрантите и транснационализма, което предполага,че икономическите ресурси улесняват поддържането и развитието на трансгранични връзки. Но по-високата интегрираност в социо-културен смисъл е свързано с по-слаби транснационални практики. Още повече, че нивото на транснационално поведение намалява пропорционално на прекараните години в Италия, което пък не би могло да бъде отнесено до по-високи нива на социо-културна интеграция.

Следващият текст прехвърля читателят в Босна: Бояна Бабич изследва Връзката миграция–развитие в Босна и Херцеговина: Център за местно развитие и диаспора, видян „отдолу”. В статията се изследва конкретен случай – дейността и функционирането на въпросния център, свързващ Стокхолм и 6 общини в БиХ. Ключовият въпрос е как „развитието” може да бъде разбрано в рамките на сложността на економическите и социални трансформационни процеси в БиХ. Емпиричните данни се основават на интервюта, проведени в БиХ и Швеция през 2012 г. Резултатите показват, че значенията и влиянията на „развитието” , които предлага моделът на Центъра за местно развитие и диаспора, зависи от възприятието на предприетите действия от завърналите се мигранти и бежанци.

Изследването на Башким Исени е посветено на  Албаноезичното транснационално население в Швейцария: приемствености и промени. За повече от 4 десетилетия Швейцария е една от главните дестинации за албаноезичи мигранти, идващи от Косово, Македония, южна Сърбия и Черна гора. През цялото време мигрантите продължават да поддържат  транснационални връзки с техните места на произход, което до края на 90-те години на ХХ в. намира израз в значителна икономическа подкрепа, но и в политическа мобилизация. Днес обаче диаспората е нарастващо фокусирана върху интеграцията си в Швейцария, процес, който се характеризира с редефиниране на мигрантските транснационални отношения, попаднали на кръстопътя между културата на страната на произход и на приемащата страна.

Следва моят текст (Ивайло Марков, Миграция, трансфери и социокултурна динамика: случаят на Албанците от Република Македония), който тематично е свързан с педходния, но перспективата е обърната. Това е изследване, проведено в местата, изпращащи мигрантите и изследва ефектите от интензивните миграции именно там. Тези ефекти са поставени и проучвани в контекста на социалните и културни практики и връзките, които индивидите и групите носят и развиват. Специално внимание е отделено на ефектите на финансовите и социалните трансфери върху жизнените условия, инфраструктурата и архитектурата в местата на произход. Разгледани са промените, които настъпват м местната социална организация и семейно-родовите отношения. Проследен е начинът, по който връзките и отношенията между мигранти и не-мигранти променят ролите и социалният статус.

Пак в полето на албанските миграции е следващият текст. В случая обаче изследването насочва вниманието към мигрантите от Албания, работещи в Гърция. Статията Социално развитие и транснационални семейства: гъвкавост и мотивация за албанските имигранти в Гърция в ерата на икономическа криза, с автор Домна Михаил, проучва особено актуалния въпрос как гръцката икономическа криза повлиява социалното развитие както в приемащите, така и в изпращащите места. Във фокуса на текста са транснационалните домакинства и семейните проекти, тяхната устойчивост и силата на мотивациите, които определят реакциите на хората по време на кризата, при което авторката прави сравнение между първото и второто поколение мигранти.

Последният текст е на Дженифър Кларк – Транснационалните актьори в национални контексти: мигрантските организации в Гърция в сравнителна перспектива. В статията е изследвано как националният контекст повлиява мигранстските организации. За целта най-напред е направен преглед на тези организации в Гърция, след което техните сруктура и дейностти са сравнени с тези на подобни организации, но намиращи се във Велокобритания и Ниделандия.