Уважаеми колеги и приятели,

След лятната пауза подновяваме сбирките на семинара, провеждан в рамките на Изследователска работилница „Мобилност. Миграции. Култура”. Първата за тази есен презентация ще се проведе на 22. 10. 2013 г. (вторник) от 16.00 часа в зала № 19, Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей, гр. София, ул. Московска 6а.

Лектор: гл. ас. Галин Георгиев, секция „Историческа етнология”, ИЕФЕМ–БАН

Презентацията ще бъде придружена от интересен снимков и видео- материал

Анотация: Гагаузите от района на Източна Тракия, известни с названието одрински или тракийски гагаузи, но също така и сургучи, населяват група селища в хинтерланда на градовете Одрин, Лозенград, Бабаески и Хавса, където живеят компактно до Балканските войни. В различни източници са обозначавани още като кара гяури, гърци, зълъвци, качауни и др. По силата на редица исторически обстоятелства, принудително или доброволно, в периода от 1913 до 1925 г. това население напуска родните си селища и се преселва в районите на Южна България и Северна Гърция, около днешния град Нео Орестиада.
    Преселването в България динамизира процесите на етнокултурна идентичност у гагаузите и слага обрат в техните изяви като общност. В селищата (най-вече от Ямболско, Старозагорско, Хасковско и Бургаско), където се настаняват след войните, хората с гагаузки произход постепенно забравят турския език, на който общуват в Одринско, сливат се с околното население, а някои от тях дори започват да крият родовите си корени. Самоопределят се като българи, но от гагаузки произход, а в ежедневието си по нищо не се различават от своите съседи. Съдбата на техните събратя, останали да живеят в Гърция и наброяващи в наши дни около 25 000 души, е по-различна. Гагаузите от района на гр. Нео Орестиада поддържат стабилни общностни прояви на културна памет и идентичност, обусловени и от по-голямата им численост. Днес те активно сътрудничат със сродни групи от Молдова и Украйна, имат свои културни организации, състави за възстановяване на фолклора и т.н.
     Разположени в граничната зона между Турция, България и Гърция в периода на национално-държавното им обособяване, а и преди това – в рамките на Османската империя, гагаузите от Одринско преживяват множество катаклизми, културни влияния и динамични промени. Съчетанието на туркогласие с православна вяра, българско или гръцко (и много по-рядко собствено гагаузко) самосъзнание и антропонимия, двуезичието на фолклора и т.н. обуславят тяхната специфична гранична идентичност.

Плакат: